На прага на предстоящия зимен сезон колегите от списание 360° се срещат с Момчил Панайотов – председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и лектор по „Лавинна безопасност“, за да ни разкаже какви рискове крие зимната планина.
360°: Разкажи ни какво е да си скиор, фрийрайдър и планински водач в България?
Mомчил: Лично аз съм сред много запалените фриирайд скиори и това е от времето, когато осъзнато можех да потегля сам по планините. През тези години и аз и моите приятели се научихме на какви ли не трикове, за да сме в планината. Трябваше да си намерим екипировка, а това съвсем не беше лесно. Знанията ни за безопасност бяха на примитивно ниво и много неща се учеха на принципа “проба-грешка”.
На лифтовете често се возехме чрез какви ли не “схеми” – просто така беше наложено. Сега е далеч по-лесно. Има много обучения, лекции, десетки магазини, които предлагат най-хубавата екипировка. Модерни лифтове те качват за минути в близост до много хубави склонове. Но с това се загуби и част от чара на предизвикателството, да стигнеш “до там”.
Същото важи и за постоянно увеличаващия се брой на фрийрайд скиорите и сноубордистите – от една страна е хубаво, да виждаш толкова много приятни лица в планините, от друга страна често има истинска конкуренция и това малко изяжда от чисто планинарския дух. Нещо хубаво е, че много познати добри планинари станаха планински водачи и то особено ски водачи. Това дава възможност на навлизащите в планините, да се обърнат към тях и да трупат опит в приятната компания на добре подготвени хора, които могат стъпка по стъпка да им покажат как да се радват на планината и в същото време да не рискуват излишно.
360°: Кое е най-голямото предизвикателство пред, което е изправен днешният “зимен човек”?
М: За мен най-трудното е постоянното надъхване по пътя на социалните медии, многото хубави филми, реклами. Всички те казват “отиди в планината и направи нещо яко”. И много хора отиват в планината с нагласата не просто да прекарат хубави часове с приятели, а да постигнат нещо – изпреварване на останалите за първи следи в пръхкавия сняг, спускане по някой труден склон, направата на някой сложен трик или огромен скок от скала, и разбира се – всичко да бъде по възможност заснето и после споделено през социалните мрежи. Това създава много напрежение, нагласа за поемане на рискове в името на някаква потенциална известност. Да, хубаво е за развитието на спортовете, но в същото време стои зад много от грешните решения, които се взимат от хората.
360°:Самият ти попадал ли си в лавина и кое е най-важното, което трябва да направим при подобна ситуация, за да предотвратим инциденти?
М: Попадал съм и не е приятно. За секунда осъзнаваш, че си направил голяма грешка. Успоредно с чисто инстинктивната борба за оцеляване започват да прескачат скоростно и мисли за живота, близките, приятелите, как не искаш да загубиш всичко това… Няма какво да се лъжем – попаднеш ли в лавина, нещата не са хубави. Ако снежните маси те затрупат напълно, шансовете за оцеляване са в ръцете на приятелите ти, които трябва да са видели инцидента и да реагират бързо и правилно.
Статистиката е доста безмилостна – високите шансове за оцеляване са, ако затрупан човек бъде изваден от снежните маси за до около 20 минути. Това значи едно нещо – трябва да се кара с лавинен уред, който позволява да те открият бързо. Трябва да се кара с добри и достатъчно обучени приятели, които могат да ти помогнат! И още по-важно –трябва да имаш уменията да разпознаваш признаците на лавинна опасност и да избягваш максимално рискованите зони в моментите, когато има лавинна опасност. Още по-трудни са уменията да контролираш себе си. При моите грешки, винаги второто е било ключово. Имало е признаци за това, че снегът не е бил достатъчно стабилен, но не съм ги разпознавал добре или не съм се съобразявал достатъчно.
360°: Твоето послание към хората, които тепърва ще се срещнат със зимните спортове и планината в най-студеното време от годината?
М: Всеки трябва да отдели време да се подготви. Не е достатъчно да се извади една дебела пачка и да се купят красиви и хубави ски, обувки, яке, раница. Да, екипировката е важна, особено лавинният комплект (лавинен уред, лавинна лопата, лавинна сонда), но още по-важно е да имаме уменията да използваме правилно тези джаджи и познанията как да се радваме на красивите бели склонове, без да рискуваме прекалено много. Бих препоръчал на всички да отделят време, да посетят лекция или курс по лавинна безопасност.
Добра идея е да се изгледат кратките филмчета за лавинна безопасност, които нарекохме “Лавинните серии на БАССЕС” . Във финални фази на подготовка е и нова книга за лавини, която ще излезне от печат скоро след Нова година. Ще се казва “Лавини в България” и мисля, че успяхме да вместим в нея основните елементи на лавинната безопасност и много примери от България. И не на последно място – много важно е да се посетят практически курсове и да се усвоят необходимите умения. Не само за лавинна безопасност, но и за първа помощ. Много хора имат нужда да развиват и уменията си да карат ски или борд извън пистите. В противен случай риска от неприятни травми е прекалено висок!
Повече информация за предстоящите лавинни лекции може да намерите във официалната страница на БАССЕС във Фейсбук.
